Обреди и традиции

Празникът е посветен на лозите: св. Трифон се смята за покровител на лозарството и винарството.

Отрано на 1 февруари мъжете се събират в лозята, за да извършат ритуалното им зарязване. Всеки носи бъклица с вино, погача, варена кокошка или наденица.

Всеки стопанин отрязва по три пръчки от три корена и ги полива с вино, за да дадат обилен плод (и да не маньосват). После се събират на обща трапеза и избират цар на лозята — обикновено някой по-заможен стопанин, но и добър лозар. Накичват го с корона от лозови пръчки, качват го на колесар и тържествено го съпровождат до вкъщи. Там той ги кани на двора, отварят бъчва с вино и продължават веселбата до късно. Царят трябва да се напие, за да има берекет.

Първи, втори и трети февруари се наричат също и Вълчи празници, Трифунци. Посветени са на вълка и затова се спазват ред забрани: жените да не плетат, да не предат, не тъкат, не перат. В някои краища не пипат ножици и игли, за да не пипа вълкът стоката. В първия ден се меси колач, раздава се по къщите, слага се и в кърмилката на добитъка, за да не го напада вълкът.

В някои краища Трифоновден се смята начало на пролетната оран; затова стопаните закичват впрегатния добитък със здравец и го прекаждат с тамян. Другаде пък заплашват дърветата, че ще ги отсекат, за да родят богато.

По времето на първи февруари се гадае каква ще бъде реколтата — вали ли сняг, ще бъде обилна.

В обредността на Трифон Зарезан се преплитат различни култови практики. Няма съмнение, че в основата им лежи езическото почитане на Дионис с типичните напивания, поливане с вино — ритуални действия, разрешени на празника, но осъждани в друго време на годината. Елементи от култа към Дионис (Бакхус, Вакх) — бог на винарството, лозите, но и на плодоносящите сили на земята и растителността, се откриват и в други елементи на празника: избирането на цар, возенето му на колесар и т.н.

Практически честването на християнския светец Трифон съвпада с древните Дионисиеви празници. С течение на времето култовете към Дионис се християнизират и към житието на св. Трифон в народна среда се добавят легенди, които "обясняват" самоотрязването на носа му (като наказание, наложено от св. Богородица за подигравките му).

В най-общ смисъл, в българския народен календар Трифон Зарезан носи белезите на преход в аграрната дейност от зима към пролет: първа оран, закичване на животните, прекаждане, "заплашване" на дърветата, различните гадания, свързани със стопанските дейности.