Трифон Зарезан през Февруари

Един от любимите и до днес празници по нашите земи. В края на зимата и началото на пролетта лозарите и винопроизводителите отбелязват празника на своя покровител Св. Трифон.

Празничният обред се извършва само от лозарите в лозарските краища. По правило обреда се изпълнява от мъже, но в Югозападна България на места „зарязването" се изпълнява и от жени.

В този ден се изрязват измръзналите краища на лозите. Нагиздени, пременени, с гозби, шише вино и шише ракия, стопаните отиват на лозята. Зарязват една лоза, поливат я с вино та да роди гроздето достатачно плод, че да има за вино и за ракия. Отрязаните краища от лозите се навиват на венец и се слагат на калпаците- „Трифоновски венец".

Отиването на лозята представлява едно весело шествие от пешеходци, конници, мулета, магарета... всички са накичени с венци от лозови пръчки. Но истински весело е шествието на връщане от лозята, след общата трапеза на полето и изпитото вино.

В някои села в Северна България се избира" Цар на лозята". Слагат му корона от лозови пръчки, носят го на ръце из цялото село или го качват на кон. В дома му пиршеството продължава до късно през ноща. Вярва се, че ако е щастлив "Царя", ще има плодородие през идващата година.

Избирането и оставката на "Царя" е винаги шумно и тържествено: от сутринта глашатай известява, че стария "Цар" си отива и "Нов цар" ще се избира. На мястото на водосвета, в лозята, се изпичат 2 овена и се донася много вино. Старият цар, пременен и накичен, в ръце с икона на Св. Трифон, която пази цяла година, придружен от други лозари, обявява 3 пъти, че е бил 1 година в името на Св.Трифон и в името на Бога "Цар на лозята", но вече не желае да бъде. Подава си оставката и посочва друг лозар, който да бъде" Новия цар" и му предава иконата.

Този празник и до днес се празнува по всички краища на страната...

Петър Дочев - ПЕРКОНИС